България – „Малката Русия“ в ЕС (СНИМКИ)

Краят на историята не само не дойде след падането на Берлинската стена през 1989 г., но 30 години по-късно върна с изненадващо разделяща сила темата „Русия или Европа“. Това не се случи изведнъж, а като продължителен и подценяван процес почти навсякъде в Европа, върху който войната на Русия в Украйна оказа отрезвяващ ефект. Но не в еднаква степен.

Според множество проучвания сред страните от ЕС България е най-податлива на руското влияние и най-уязвима за хибридната кампания на Кремъл за разделение в обществото по ключови принципи и ценности на демокрацията. Забележително е също, че като изключим енергетиката, това се случва при практически липсващи във всекидневния живот и бит на българите допирни точки с Русия.

Поглед назад в годините показва как Москва успява да задържи влиянието си върху българската политическа система. Могат да се проследят и сходни периоди на трансформация в двете страни и особено след като властта в Кремъл пое бившият офицер от КГБ Владимир Путин – с концентрацията на политическа и икономическа власт, превръщането на институциите във фасада на олигархична система, атака срещу либералната демокрация и възход на агресивния национализъм, свиване на независимите медии до пълното им унищожаване в Русия след инвазията в Украйна през миналата година.

Как се инсценира преход

„В България липсата на критичност към руското влияние в управлението благоприятства стария държавен апарат да се запази и след 1989 г., а политическото влияние да остане и впоследствие да се наложи като икономическо“, казва в разговор с „Капитал“ Евгений Кънев. Нарича го контролиран преход: запазването на силните връзки и позиции на досегашните силови структури, през които да продължи да тече руското влияние в България.

„Преходът трябваше да осъществи гигантска трансформация на българската икономика, политика, обществените структури, но и на съзнанието на хората“, казва Кънев. Това обаче не съвпада с руския интерес в страната. „За да запази лостовете на културно и икономическо влияние, Русия се нуждаеше от силно политическо лоби. А за целта трябваше да създаде или затвърди зависимости в политическата класа.“

Преименуваната на БСП след падането на Тодор Живков БКП е първият лост, през който руското влияние се изразява след 10 ноември 1989 г. „Никога през цялото си съществуване под различни имена – БКП, БСП, БРП, партията не е заемала позиция в противоречие с текущата воля на Кремъл“, добавя Кънев.

Само в кратки, но решаващи периоди през изминалите над 30 години управлението на България не е отразявало руските интереси. Един от тях е, когато заради драматично развиваща се икономическа криза през декември 1996 г. правителството на Жан Виденов подава оставка и президентът Петър Стоянов отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново. След нови избори управлението поема правителството на „Обединените демократични сили“ начело с Иван Костов. Именно през тези четири години – до 2001, България поставя основите на присъединяването си към ЕС и НАТО.

„Когато на власт дойдат партии, които могат да наранят руските интереси, разбираш, че е необходимо да се овладее цялото политическо пространство, за да ги защитиш. От днешна гледна точка това най-вероятно е станало чрез руските енергийни доставки, където част от заплатените от българската държава суми са се връщали обратно. По този начин Русия успя да наложи съществен контрол над българските политически решения“, посочва Евгений Кънев.

Политическа система на разположение

След провала на правителството на Жан Виденов и на ключовия за Русия тогава проект „Топенерджи“ започва процес по диверсификация на играчите в българския политически спектър, чрез които Русия да продължи да канализира интересите си. Докладът The Kremlin Playbook от 2016 г. проследява как Москва директно и индиректно влияе на поне пет парламентарни партии в България чрез създаването на зависимости на ключови политици в тях от участие като посредници в инвестиционни сделки или инфраструктурни проекти.

В интервю за „Капитал“ през 2022 г. руският опозиционен политик Генадий Гудков потвърждава механизмите, по които това става. „Агентурна мрежа на високи нива в България съществуваше и продължава да съществува.

Нейната основна задача е да задава определен политически курс, да финансира партии и политици, структурите в енергийния сектор, където нивата на корупция в Русия са много високи, а т.нар. износ на корупция – изключително активен“, казва политикът в изгнание, който познава отвътре и работата на руските служби.

Връзката на политици и партии с руските интереси е очевидна, макар българските служби рядко да показват активност в това отношение.

През 2016 г. източник на „Капитал“ от службите разказва за един от малкото доклади за установени близки отношения на лидера на „Атака“ Волен Сидеров с конкретни служители на руското посолство в София. След залеза на Сидеров изгря звездата на друга националистическа партия – „Възраждане“, и лидера й Костадин Костадинов, който стана и един от най-успешните промотъри на руската хибридна стратегия с дезинформация, показва анализ на „Капитал“ от 2022 г.

Връзки на политици с Кремъл стават ясни при почти всяка енергийна сделка през изминалите години, а те почти неизменно са в полза руските срещу българските интереси. Когато през 2016 г. бившият премиер Борисов обявява построяването на руския „Турски поток“ през България, решението е изцяло в полза на Русия, посочва анализ на „Капитал“ . За връзки между ГЕРБ и руско влияние Красен Станчев говори в интервю за „Капитал“ още през 2013 г..

Влиянието проличава и с двойствената позиция, която България заема при всяка прояви на руска агресия – и през 2008 г., и след анексирането на Крим през 2014 г. До политическа колизия се стигна едва през 2022 г., когато президентът Румен Радев обяви за „войнолюбци“ политиците, които обявиха подкрепата си за нападнатата Украйна.

След свалянето на правителството на промяната България е представяна само от Радев, който все повече я отдалечава от все по-сближените позиции на съюзниците й в ЕС и НАТО. Гласуванията в Европейския парламент също са индикатор кой кой е в прокарването на руските интереси.