Преди дни премиерът ни шокира с поредната ужасяваща новина, че ако отношенията между „Хамас“ и Израел прераснат във война, това щяло да вдигне цените. Накъде да се вдигат г-н премиер? И докога?
Цените към днешна дата са смразяващо високи, вече са непосилни за огромната част от пенсионерското население на България, което буквално мизерства. Именно пенсионерското, защото след поредица от некадърни правителства и управления страната е като обран бостан, в който е окосена и открадната дори и тревата. И младите, разочаровани и угнетени, напуснаха родината си немили-недраги по чужди земи. Та сега ние, пенсионерите, живеем тук като в концлагер, уж сме свободни, а хранителните ни дажби са мизерни и недостатъчни, че и еднообразни. Такава непоносима скъпотия, каквато е сега по магазините, не помним от целия преход. И толкова пасивна, безпомощна и примирена държавна администрация, която не си помръдва пръста да стопира или поне да забавя тези процеси.
Липсата на държава, на държавна власт се отразява навсякъде, но скокът на цените е направо непоносим. И стига с тези оправдания, че е пазарна икономика и не може да се намесва никой в пазарните процеси. И за децата е ясно, че това е имитация на пазарна икономика, всъщност е една варварска спекулативна икономика. В нея се обогатяват няколко хиляди семейства, а милиони бедстват. А правителството е само регистратор и информатор, който ни подготвя за предстоящите бедствия. Без война живеем като на фронт в битката за къшей хляб. А академикът премиер, министрите му и политиците около тях само наблюдават безучастно. Изглежда примерът с нощното шкафче е заразителен. Докато ние, пенсионерите, се чудим хляб, мляко, лекарства или топло да избираме, те горе сигурно си завиждат чие е по-пълно. Пенсионерският живот все повече се превръща в мъчително всекидневие без радост, но най-страшното – без надежда. Разбира се, наясно сме и с тегобата на семействата с деца, които също преживяват трудно. Един народ оцелява, но все по-трудно и едно правителство, което не прави нищо, за да подпомогне хората. Това е България днес.
За „Ретро“: Тодор Хаджиев, Варна
