Нонсенс: Чужди агенти стават депутати и министри?

0

Последните 30 години значителна част от българската национална общност се изнесе в други държави. Трябва да отчетем, че когато една трета или една четвърт от българите са извън страната, трябва да ги включваме в българския политически живот.

Така правосъдният министър Атанас Славов оправдава поправката в конституцията, която ще позволи на хора с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители.

И тук идва въпросът искат ли българите, емигрирали и установили се в чужбина, да бъдат включени в политическия ни живот. Или напротив – политическата обстановка е тази, която първоначално ги е накарала да напуснат страната.

Този въпрос няма еднозначен отговор. Но едно е сигурно – веднъж напуснал страната за много време, човек се откъсва от местната реалност и започва да се интегрира в тази на приемащата го държава. Сиреч започва да гледа на проблемите в България през друга призма, пренебрегвайки спецификите на родната политика и обществени отношения.

А това няма как да не създаде погрешна представа за българската действителност, което си е предпоставка за (бъдещи) погрешни управленски решения.

Нека да го погледнем и от друг ъгъл и да бъдем честни със себе си – кой ще си остави уредения живот в чужбина и ще дойде да спасява татковината? Честно? “Цветът на нацията” ли, който веднага избра комфорта в чужбина? Те са там, за да останат. И никога няма да се върнат, ако ще и папата да спечели изборите, защото няма да изоставят и уредения си живот зад граница, където се радват на всички прелести на демокрацията, извоювани от държавите в продължение на стотици години.

От тази възможност по-скоро ще се възползват най-самонадеяните политически опортюнисти, които действат на принципа “Не съм оттук и съм за малко”.

А какво гарантира, че те няма и да са агенти на тази държава, с което да си навлечем още проблеми с пробитата ни национална сигурност?

Затова темата за депутатите с двойно гражданство ми се вижда като опасно продължение на политическия фетиш към българите в чужбина. Какво ли не се направи, за да може сънародниците ни зад граница да упражняват правото си на глас, а цели партии и движения акцентираха върху тяхната важност. Дори махнаха ограничението за секции в държави извън ЕС и накрая какво се оказа – само в Турция се вдигна активността.

Просто не може хората, доброволно напуснали държавата в “търсене на по-добър живот”, да имат правото да определят живота на онези, останали в България. Ако имат такива претенции – нека да си скъсат втория паспорт и да заповядат тук на терен, където се води борбата.

Толкова е просто. Иначе за какво да си кътат другото гражданство? Да се изнижат, след като направят безобразия, или ако стане твърде напечено и непоносимо, да се приберат тихо и спокойно във вече уредения си живот в чужбина.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.