Срам в Podlupa.bg: Спас Гърневски писал стихове за БКП, пуснал връзки да става комунист

0

Самоопределящият се като „антикомунист” бивш депутат от ГЕРБ и кмет на Пловдив Спас Гърневски е писал стихове за БКП и пускал връзки да бъде приет за член на комунистическата партия, научи Podlupa.bg. Информацията дойде от пост във фейсбук, от който научихме, че върлият фен на Бай Тошо в първите дни след ноември 1989-а автоматично се превърнал в отявлен антикомунист…

Ето и самия пост:

Баща ми, лека му пръст, беше партиен секретар. Нещатен. Работеше като електротехник в ЕАЗ „Елпром“ в Пловдив.Вярваше в идеали, бореше се за постигането им. Бореше се за тях, въпреки критичността си и осъзнаването на недъзите. Водели сме много спорове, естествено, стигали сме и до скандали. Той, от позицията на опита и информираността си, аз, от позицията на младостта и характерната за нея самоувереност и убеденост, че вече всичко ми е ясно и няма повече какво да науча.

Сега, когато съм по-възрастен от него, си припомням някои негови съждения и разбирам, колко той е бил прав!

В този случай, също!

Последната събота или неделя на август, 1989 г е. Аз съм на парашутния профилакториум (за новобранците, естествено, извън сезона😉, а аз бях едва втора година офицер). Хубаво, ама животът те иска на тази възраст, на такива места и в съответната отбрана компания, леле как те искаааа! И ти к’во? Ми даваш му се. С интензивността на искането. Имаше един дребен, но досаден проблем обаче. Даваш му се на живота, ама само телом и духом не става, трябва и сребром!

И така…

Кешът свърши, картите по нашенско още не бяха измислени, та с един колега отскочихме до Пловдив за попълване на ресурса.

И седнали сме с татко на масата под асмата, ракийка, салатка, пепелникът пълен, и си хортуваме нещо си. Привечер е, тъкмо поразхлади. Лежерно така…

На дворската врата, ажурна е, се появи един батко, отвори, аааа, вика, бате Наско, извинявай, зает си! И понечи да си тръгне.

– Влизай де, влизай! – отговори му татко – С какво пък съм зает? На, с Гошо сме си сипали по една ракия! Искаш ли?

– Не, не, бате Наско, аз, така, двамата исках да си поговорим…

И се шугави такъв, не сяда.

– Виж сега, аз на Гошо доверие имам пълно, тайни от него нямам, не се притеснявам и ти няма от какво! Сядай и казвай!

Оня седна като ученичка на крайчеца на стола и въздъхна със зле изигран драматизъм. Погледна ме леко сконфузено, аз се правя на умряла лисица, и обърна взор към татко. Десетилетия по-късно същия взор демонстрира и Данито Кирилов. В интерес на истината, Данито се раздаде нива над нашия герой!

– Бате Наско – с предихание, от душа и патетично някак – кажи бе, бате Наско, с какво още да докажа предаността си към Партията? Ето, работата ми работа, на мероприятията съм първи, манифестация не пропускам, стихове за нея пиша, на всеки повик се отзовавам! Кажи ми, кажи какво още трябва да направя, за да преразгледате партийното ми положение? От мен по-верен и убеден кандидат нямате бе, бате Наско!А?

И пак извъртя оня предан, влажен взор. Обичам кучетата, та сравнения няма да правя.

Татко помълча.

– Виж сега, аз не съм Партията. Вашата партийна организация е и в друг район. Не знам какви са мотивите на другарите още да не те приемат, но ще говоря с тях. Каквото мога, ще направя!

– Бате Наско, много ще ти бъда благодарен, да знаеш! Много ама! Моля те, говори с тях!

– Добре, ще говоря!

Оня, обнадежден, застиска ръцете на двама ни и се изсули навън.

– К’во става бе? – питах баща ми.

– А, к’во да става!? Ясен им е колко пари струва. И са прави, да знаеш!

Забравих за сцената бързо.

Припомних си я обаче, в първите дни след Десети ноември същата година.

Защото, за по-малко от три месеца, „най-преданият на Партията“ кандидат за партиен билет, беше израснал до виден антикомунист, жертва на репресии и убеден демократ. Ако сте забелязали, име в публикацията има, но аз не съм го написал!

Под публикацията си във фейсбук авторът – офицерът Георги Проданов, е постнал следната новина: „Спас Гърневски: Над 90% от българите искат Васил Левски да смени Альоша”. Спас Гърневски бе кмет на Пловдив в периода 1995-1999 г.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.