Татяна Дончева е дипломиран юрист и депутат в четири парламента. Лидер е на „Движение 21“. На частичните местни избори за кмет на София през 2005 година остава втора след Бойко Борисов с 31,5% от гласовете на втори тур. Известна е с острия си език и безкомпромисната оценка за обществените процеси и главните действащи лица в тях. Ето какво казва Дончева в интервю за в. „Филтър“
-Госпожо Дончева, какво според вас надделя при номинацията на Ваня Григорова за кмет на София от Левицата и БСП?
-Замисълът е да успеем да разширим обединението на левите формации. Това не е лесна работа не само заради ръководството на БСП, което е категоричен противник на този процес. Дори когато казва, че няма да пречи, продължава да го прави по отношение на местните структури.
За София залогът е голям и смятаме, че усилията си струват. Нещата не са решени окончателно, но има дива съпротива от страна на ръководството на БСП срещу градската организация на партията, независимо че нейните 24 районни председатели са единодушни, че тази кандидатура е най-добрата.
Не сме правили кастинг дали Ваня Григорова би се справила най-успешно, но е факт, че тя се харесва на левите симпатизанти и е човек с будно гражданско чувство. Защо тогава да бягаме от една личност, която се е занимавал със социални теми и би погледнала проблемите на големия град през очите на малкия човек. Смятам, че Ваня ще гледа като стопанка на София и ще види къде и какво може да се построи, облагороди и направи.
-Има обаче коментари, че нейната кандидатура е предварително обречена, че е човек от десен синдикат, който се е обвързал с леви партии, че левите нямат никакъв шанс в София. Как ще коментирате това?
-Защо да е предварително обречена? Заради лошата конюнктура при левите формации? В София живеят прекалено много хора, които имат нужда от грижа от страна на общината и държавата. В годините назад левите формации не съумяха да използват златни шансове, които им се предоставяха, защото определени ръководители решиха, че е много важно столицата да бъде дадена на еднокнижник. Те поднесоха на ГЕРБ на тепсия възможността да бъде създаден, финансиран, организиран и накрая да управлява 15 години с всички произтичащи за държавата последствия.
-Какво очаквате от кметските избори? ДС роднините на Васил Терзиев ще повлияят ли при гласуването?
-Кандидатурата на Васил Терзиев е откровена провокация. Тук не става дума някой да е виновен за миналото на родителите си, а за обществено благоприличие, което е задължително във всички исторически времена. Да се предложи кандидатурата на човек, който е ДС по майчина, бащина, лелина, стринкина и всякаква друга линия, и то от „Демократи за силна България“ и старата синя София, ми се струва гавра на Държавна сигурност със сините.
-А ако Васил Терзиев спечели изборите?
-Отказвам да правя каквито и да било изводи. Когато видиш, че твоят народ взема поредица от грешни решения, ти очакваш следващото грешно. Този човек е назначен капиталист.
-Как управлява „сглобката“, г-жо Дончева?
-Не управлява. Това е като да принуждаваш едно семейство, Даяна и Чарлз например, да живеят заедно, защото не е прието да се развеждат в кралската фамилия. Прието или не в един момент разривът става неудържим. Дотук Бойко Борисов похарчи формацията си като показа, че може да я предаде без сантимент само за да оцелее. Решили са Мария Габриел да му седне на мястото, но според мен тези, които са я пратили, пропускат един факт.
Навремето царят трябваше да предаде на някого щафетата на НДСВ и се бяха разбрали това да е Милен Велчев. Това разбиране пак беше с едни хора от дълбоката държава. Милен Велчев обаче не ставаше за тази работа. Той е много добър финансист, но да води партия не може. И вместо да се ориентират към човек, на когото това ще се удава, настояваха за Велчев и разсипаха партията. С Мария Габриел работата е същата.
Бойко Борисов ще има всичките възможности след мастните избори да разтури „сглобката“. Не знам дали ще го направи, но ще има възможност.
-Какъв е коментарът ви за войната – управляващи – Радев?
-Управляващите искат да завземат специалните служби. Това е мечтата на Кирчовия баща. Лошото е, че в тези специални служби никой не остана. Те могат да си ги въртят като шахматни фигури, но не могат да постигнат коефициент на полезно действие дори са си сложат свои хора. Това е все едно помежду си да излъчват главен хирург. Може да предлагат когото си искат, но накрая един трябва да легне на масата и да бъде опериран. Този човек трябва да се престраши, че може да си остане оттам.
На няколко пъти службите бяха прочиствани. Хората, които ставаха и разбираха от тази работа, напреднаха с възрастта и вече не са в системата. Младите са осакатени от образователната система на прехода и са недоучени. И други такива исторически периоди на разграждане е имало. Не знам как това ще бъде компенсирано.
Ако бяха предложили Васил Терзиев за шеф на службите по роднинска линия, щях да допусна, че ще повика родата да помага.
-Говорим за службите, а какъв е коментарът ви за убийството на Алексей Петров?
-Смятам, че той много обичаше да кадрува и да посредничи. Правеше го и за неща, за които не беше редно. Там някъде е заровено кучето.
-А как тълкувате връщането на Васил Божков в България?
-Излиза, че е бил екстрадиран от Обединението арабски емирство, а не се е върнал доброволно. Дали е така, или не е, не знам. За мен е важно това, което Божков разказа за начина, по който си е купувал закони, за да плаща по-малко данъци. Въпросът е и дали само той го е правил.
Иначе, ако зависеше от мен, щях му дам да направи тракийски музей, какъвто искаше. Смятам, че държавата ни има нужда от него, защото тракийската култура е твърде малко позната за света. Ако имаме един топ музей в София, чужденците ще могат да дойдат да видят, както в Кайро разглеждат Египетския музей. Така ще научат за какво ниво на материална култура на нашата древност става дума.
-Как ще коментирате изказването на Кирил Петков, че вярата му към Борислав Сарафов е под всякаква критика?
-Този човек не знае български. Това, което е на устата му, е и в главата му – пълна мешавица, а искаме той да отговаря за нашите съдбини. Въпросът е защо военното разузнаване реши, че тази личност е подходяща за ролята, която му бе дадена.
-Как ще коментирате предложените промени в Конституцията?
-Има такава приказка – замъчила се планината и родила мишка. Нищо не им пречи да създадат една страничка в главата „Съдебна система“ на Конституцията. Да се направи едно такова нещо обаче, трябва да има задание. Това е като да дадете на крояча да ви направи дреха. Дизайнерът на дрехата трябва да даде заданието.
-Кой е дизайнерът, даващ заданието?
– Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирчовци, Кокорчовци, Лорерчовци. Трудна работа. Въпросът е принципен и е така ли трябва да изглежда съдебната система. Забележете, че дори следствието, което е конституционно уредено, не работи от 20 години. Причината е, че разследващата дейност е дадена на МВР. В промените на Конституция не са написали, че ще го закриват.
Имам и друг въпрос. Защо правят конституционен въпрос с националния празник дали да е 3 март, или друга дата? Народите се ориентират обикновено към своето национално освобождение. Сега се чудим окупирали ли са ни, когато са ни освободили от Османската империя. Това са исторически подробности. Не смятам, че трябва да се срамуваме от нашето национално освобождение.
-В едно ваше интервю казвате, че Законът за домашното насилие е излишен. Защо смятате така?
-Защото насилието е насилие – домашно, на публично място, на пътя. Ние трябва да се борим с насилието и законът има достатъчно инструменти. Проблемът не е в закона. Сигурна съм, че дори да предвидим смъртни присъди за всички видове насилие, те няма да намалеят. Хората са озверели и за това има причини. От различни места, включително и през медиите, се подклажда насилието. Другото, което пропагандираме напоследък е, че хората, групата, масата, тълпата са съдниците. Последният случай беше с убития шофьор в село Прилеп. Групата си присвоява правото на съд и екзекутор. Управляващите са на път да изтърват ситуацията в държавата, ако започне такава саморазправа между хората.
-За или против демонтирането на Паметника на съветската армия сте?
-Имам въпрос. Каква е гаранцията, че след Паметника на съветската армия няма да преминат към събарянето на Шипка или панорамата „Плевенската епопея“.
Паметникът на съветската армия ли ни притеснява? Това са прекрасни скулптури, работа на големи български творци. Какво ще си спомнят от пожълтелите страници следващите поколения? Какво пречи да остане в историята? Това не означава, че нашето и следващите поколения са одобрили или одобряват тези паметници, но трябва да съхраним материалното наследство.
