Стара традиция в България е политиците да почиват повече от народа. Още по времето на соца работниците си позволяваха най-много 14 дни море, а хората от голямото комунистическо добрутро ваканцуваха колкото им душа иска. За своя релакс управниците от БКП си бяха построили и устроили луксозни резиденции и комплекси в най-хубавите кътчета на Черноморието ни.
И самият Тодор Живков прекарвал голяма част от лятото по крайбрежието. През юни и юли той отскачал до бившия царски дворец „Евксиноград” за уикендите, а през август релаксирал със седмици в Слънчевото бунгало на комплекса. При един от полетите си до Варна през 1988-а Тато дори предизвикал адска катастрофа с трийсетина жертви – „Як-40” се разбил в коритото на река Искър, защото диспечерите пришпорили пилотите му да излетят по спешност и да освободят пистата на летище „София” за аероплана на държавния глава.
Първият човек в НРБ рядко се вясвал на плажа, защото не понасял миризмата на водорасли, миди и рапани. Тен той събирал край басейн с олимпийски размери.
„Сутрин плуваше по няколко дължини, после петнайсетина минути съхнеше прав на слънце и се настаняваше под чадъра. Следобед се прибираше в покоите си за дрямка. Привечер пак излизаше на чист въздух, похапваше плодове или провеждаше работни срещи”, разказва бивш служител на резиденцията. И допълва, че край морето Живков не консумирал никакъв алкохол, а избягвал и вредните храни. Даже сладолед не близвал в големите жеги.
Генсекът на ЦК на БКП карал морските си почивки и в комплекса „Перла” край устието на Ропотамо. Там обаче прекарвал доста по-малко време – местната му вила му се струвала миниатюрна и неудобна. „Абе, другари – тук като се съберем няколко човека и ни става тясно”, мърморел той пред УБО.
Анчо Бекяров от Управление „Безопасност и охрана” е правил доста шокиращи разкрития за ваканциите на Тато в „Евксиноград”. Човекът твърди, че там Мара Малеева хванала мъжа си на калъп с камериерка през 60-те години на миналия век. Първата дама била бясна от изневярата, но вдигнала скандал не на съпруга си, а на менажиращия резиденцията Бекяров „Защо си наел тази парясница за прислужница?”, овикала Анчо мамената госпожа. „Тя отговаряше на условията, които ми бяха поставени – да бъде красива”, оправдал се управителят. Куриозната ситуация е разказана в мемоарната му книга „Четвърт век в УБО”.
През 1981 г. Живков се обзавел и с морска яхта. За произведената в Италия луксозна лодка „Балкан” били отделени близо 2 млн. долара от държавния бюджет. На борда на кораба Тато прекарвал по 100 часа годишно, като там посрещал височайши гости – немския канцлер Франц Йозеф Щраус и др.
В Евксиноград, където обичайно летувал Бай Тошо, ваканцували и членовете на Политбюро със семействата си. Те спели в голямата сграда до Слънчевото бунгало. Кадрите от втория ешалон на БКП пък се настанявали на Златни пясъци – в станция „Република”. Графикът за това кой кога ще е на море се изготвял от УБО, но се одобрявал лично от министър-председателя на НРБ. Заедно с окръжните секретари на партията, министрите и членовете на ЦК в „Република” отдъхвали и големци от СССР, ГДР, Полша, Унгария и Чехословакия.
Идеята за създаването на курорта Златни пясъци била на съветския вожд Никита Хрушчов. Малко след априлския пленум от 1956-а властелинът на Кремъл гостувал у нас и Тато го развел по Черноморието ни. Руснакът останал много впечатлен от красотите на крайбрежната местност Узункум и рекъл: „Това място е чудесно за туризъм! Я да вземете да вдигнете тук почивни домове!”.
Преди да започне същинското строителство, в района били откарани с камиони стотици таралежи, за да унищожат пълзящите навсякъде усойници. Когато изникнал първият хотел – „Оазис”, от хилядите змии нямало и следа.
Заслугата за появата на Златни пясъци е на Хрушчов, а на един друг наш забележителен курорт – Албена, е на Тодор Живков. През 60-те той решил държавата да построи лъскав туристически комплекс в землището на с. Оброчище, на 30 км от Варна и Толбухин – днешен Добрич.
Докато ваканционното селище край морето било в проектна фаза, Тато често се отбивал през архитектурното студио, за да се интересува напредва ли работата. Обектът, който все още не бил реализиран изцяло дори на оризова хартия, първоначално се казвал „Балчик – юг”, но на генсека на ЦК на БКП това име не се нравело. Затова той предложил курортът да се именува другояче.
„В онзи край е живяла много хубава българка – Йовковата Албена. Комплексът трябва да е също толкова красив и ако го кръстите на нея, няма да сбъркате”, рекъл Първия. Така на антетките на проектите цъфнал надписът КК „Албена”.
Много чужди лидери разглеждали курорта при посещенията си в България през 70-те години на миналия век. Мястото било гордостта на нашия туризъм и Тодор Живков не пропускал да се изфука подобаващо с него.
„В програмите на гостуващите през лятото делегации задължително ще включвате обиколка из перлата на нашето Черноморие”, наредил Тато на сътрудниците си и заповедта му била чинно изпълнена. Така през юни 1975-а в курортния комплекс се озовал севернокорейският вожд Ким Ир Сен. Дядото на днешния диктатор Ким Чен Ун останал изключително впечатлен от посрещането и обилната почерпка, която му устроили в хотел „Доростор”. В същия хотел, но 3 години по-рано, през 1972-ра, гостувал и Фидел Кастро.
Също като баща си Тато по морските ваканции си падала и Людмила Живкова. Тя ваканцувала във Варна по няколко пъти годишно, а на местния плаж през 60-те се запознала и с втория си мъж Иван Славков. Батето придружавал първата си съпруга – загиналата впоследствие в самолетна катастрофа стюардеса Светла. Красавицата от националната ни авиокомпания ТАБСО (предшественик на БГА „Балкан“ – б. а.) била част от приятелското обкръжение на Червената принцеса.
Край морето Людмила възнамерявала да кара и последната ваканция в живота си. В един момент обаче променила плановете си – решила да курортува в двореца „Царска Бистрица” на Боровец. През юни 1981 г. тя изпратила децата си Жени и Тошко на Черноморието, а с баща си заминала в планината.
„Мила бе изразходвала вече сетните си сили. Виждах това, пък и лекарите не криеха от мен истината за състоянието й. Тогава взех отпуск и прекарахме трийсетина дни заедно на Боровец. С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и провеждаше необходимото лечение. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки изминат ден, отпадаше физически все повече и повече”, разказал е Тодор Живков в своите мемоари. Дъщеря му почина на 21 юли 1981 г. Същия ден тя се прибра от зимния курорт в София и се самоуби с приспивателни.
„Помня добре, че в онзи период Людмила имаше намерение да ходи в Евксиноград. След няколко дни обаче срещнах човек от охраната й и той ми каза, че била в Боровец. Това ме изненада. Морето винаги й действаше добре. Може би планината е подсилила унинието й. Не са ли забелязали докторите, че Людмила е в дълбока депресия?!”, коментираше приживе преводачката и университетска преподавателка Вера Ганчева. Вдовицата на поета Владимир Башев години наред била сред най-добрите приятелки на Живкова.
След смъртта на щерка си Бай Тошо престанал да кара планинските си ваканции в двореца „Царска Бистрица”. Предпочитал да ходи на лов в Троянския балкан, както и в родопските ловни стопанства „Воден” и „Кормисош” („Карамуш”).
