Кой може да събори валутният борд в България – БНБ, която го надзирава, правителството или организирана престъпна група?
Отговорът е: парламентът, с промяна на чл. 29 в Закона за БНБ, където е котвата на паричния съвет, въведен през 1997 г. – фиксираният валутен курс лев към евро. За тази цел не е необходимо дори квалифицирано мнозинство, и обикновено стига – половината от присъстващите в залата депутати плюс един. Така че решението би било политическо, плод на определени договорки.
Но тези политици, които посегнат на валутния борд, ще бъдат пометени от гражданското недоволство и ако изобщо се намерят такива, след гласуването ще им трябват хеликоптери, за да се изнесат от парламента. Дори “Възраждане”, които работят срещу еврото, не говорят за излизане от борда.
Защо тогава се разрази (медийна) истерия?
Малко повече от четвърт век след хиперинфлацията и националната катастрофа през зимата на 1997 г., за българите няма по-страшна заплаха от падането на фиксирания курс, с който левът е вързан за еврото. Растящата инфлация събужда онези страхове и независимо от близо 400-те хиляди подписа, събрани от “Възраждане” в защита на лева, за българските граждани националната валута явно ва́жи, когато е неотлъчна от еврото. В интегритета на политическата класа не са така убедени.
След COVID-пандемията и войната, започнала в Украйна, за подпалвачите на страхове е достатъчно да драснат и една искра – и паниката лумва. Този път от фраза, извадена от доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова до Министерския съвет. Документът е по повод решение, което правителството трябва да вземе относно проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г., заедно с необходимата към него тригодишна бюджетна прогноза.
Според Велкова, заради водените от кабинета на Кирил Петков политики, се очертават седем риска, ако не се предприемат мерки. Един от тези рискове е и “отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото”.
Опасението беше възприето и като опит на служебното правителство да постигне “баланс” – след разкритията на регионалния министър Иван Шишков за липсващия ⅓ асфалт по магистралите, гордостта на Бойко Борисов, дойде ред и на финансовата политика на “Промяната”.
Ранни предупреждения
“Един сайт чисто манипулативно извади това изречение и то беше безотговорно препечатано от още много медии”, коментира пред Euractiv финансовия експерт Любомир Дацов. Като бивш заместник-министър на финансите той смята, че Велкова си е свършила работата и е проявила смелост, предупреждавайки за рисковете. Дефицити от порядъка на 6-7% в продължение на няколко години ще окажат натиск върху валутния курс, заяви той. Никой не се готви да бута валутния борд, докладът казва простичкото нещо, че имаме проблем, препотвърждава, че генерираме дефицити повече отколкото можем да поемем, заяви Дацов.
Неговата теза подкрепят и други експерти. Пред Bloomberg TV макроикономистът Васил Караиванов отбеляза, че са необходими мерки и в приходната, и в разходната част на бюджета, за да спадне напрежението в публичните финанси.
“Промяна на курса лев/евро може да се случи най-рано след две-три години и то ако се поддържат големи бюджетни дефицити над 5%, и ако тези бюджетни дефицити са за текущи разходи, а не за капиталови”, каза Караиванов, който е и преподавател в Софийския университет. В момента фискалният резерв е 13 млрд. лева, което е достатъчно да покрие риска от 7% дефицит за 2023 г., и няма застрашен фиксиран валутен курс, посочи той.
Кой носи отговорност за паниката?
Съвпадението на доклада с предизборната кампания Дацов обясни със срока, в който трябва да бъде представен в Брюксел одобреният от МС проект и тригодишна бюджетна прогноза за европейския семестър – т.е. до края на март. Има си срокове, не става въпрос за политика, на финансовия министър е необходимо одобрението на МС, поясни Любомир Дацов. “Създаването на паника за банка е наказуемо, а за подобни внушения няма санкции”, каза той, подчертавайки обаче, че трябва да се вземат мерки в следващите 3 години, да се намалят разходите или да се увеличат приходите.
За необходимостта от мерки се обяви и основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев. По БНР той определи нивото на приходите като “относително добро” и че трябва да се намалят разходите, като се премахнат всички данъчни облекчения. И той, и Дацов пресметнаха, че ако се запази дефицитът на сегашните нива, има нужда от 30 млрд. нови заеми, което е почти удвояване на държавния дълг, а значи и по-високи лихвени проценти при нови заеми.
Валутният борд не е застрашен, а на тези, които се опитват да всяват паника сега, ще им кажа, че в мътните води се лови риба, но може и змия да хванат и да ги ухапе, коментира за Euractiv и финансистът Румен Гълъбинов. Той обаче предупреди, че ако преди 25 години кризата в България дойде от банковия сектор, сега рискът е да дойде от небанковия сектор – банковият е под надзора на Европейската централна банка. (Румъния отне лиценза за дейност на “Евроинс-Румъния”, част от българската група “Eврохолд” заради недостиг от 450 млн. евро. Холдингът е собственик на най-голямото енергоразпределително дружество в България, след като купи бизнеса от ЧЕЗ за над 330 милиона евро.)
Ефектът от доклада на финансовия министър обаче няма да се разнесе така бързо, въпреки последвалото бързо изявление на Велкова, че няма риск за валутния борд и фалит на България. Освен български граждани, ще подплаши и инвеститори и не допринася за доверие в икономиката на България и/или разума на политическата класа. На този разум обаче ще трябва да се надява обществото след 2 април предвид съветите за намаляване на разходите – трудни за изпълнение в година, в която предстоят и местни избори (дали няма да има и още едни парламентарни?).
Така че решението, както и съдбата на борда, е в ръцете на политиците.
