„Паметникът не изразява почит към загиналите във войната войници, а към съветския режим и съветската власт. Понеже този режим и тази власт исторически падна на 10 ноември за щастие, както става с всички недемократични диктатури, те рано или късно падат и демокрацията, в това е нейната сила, че тя успява в евроатлантическия свят да се пребори с тези режими, както става и с фашизма.
Така че след това падане е нормално хронологично да няма повече такъв монумент, който да пропагандира съветската власт”, заяви медийният спец Георги Лозанов.
„В годините в дефиницията за пропаганда в “Енциклопедия Британика” ще видите, че там става дума за пропаганда с думи, образи и монументи. Това е типична пропаганда с монумент. Днешният просъветски режим, който иска да продължи властта и влиянието в света, естествено се бори с всички сили този паметник да остане през годините и успяваше сега”.
“Доводът, който обикновено чувам от страна на БСП и другите проруски проксита в България за запазването на Паметника на Съветската армия е, че история не трябва да се събаря, но ако беше така самите комунисти нямаше да съборят паметника на Сталин във Варна и да прекръстят градът Сталин във Варна. Преходът със Сталинския режим към последвалия го съветски режим с новите му лидери е много по-малък отколкото прехода от комунизъм към демокрация”, каза културологът.
„В това отношение в момента има много повече основания старите пропагандни послания чрез монументи да им се отнеме тази роля. Как може да допуснем в една евроатлантическа, демократична държава да има пропаганда на един, обявен за престъпен чрез закон режим, няма никаква логика. Разпространяването на образи на диктаторски режими е форма на престъпление. Паметникът и фигурите му трябва да бъдат демонтирани и разположени някъде, където да бъдат разглеждани като артефакти, а не като пропагандно послание”.
На въпрос какъв паметник трябва да бъде монтиран на мястото на досегашния, Лозанов обясни, доколкото София е мултикултурен град, мястото трябва да си остане градинка.