Как мутрите оставиха България без футбол

0

България е една от малкото държави, в които не се играе футбол по време на великденските празници. Другата такава е Италия, но там забраната важи само за неделя, докато у нас се получава огромна дупка в първенството. Причините са в няколко зверски инцидента през първите години на демокрацията, които развалят празника.

Каубоя си бяга от Перник с мотор

Първият инцидент е от „Б“ група от 1997 г. Пловдивският „Спартак“ гостува на „Металург“ в Перник. Домакините, водени от Първан Първанов-Перо и Калоян Стоянов-Цимбика водят люта битка за второто място с борческия „Олимпик“ (Галата) на Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата. „Литекс“, където вече е Гриша Ганчев, е с огромна преднина първи и влиза в елита. Гостите пък са в схватка с „Първа атомна“ (Козлодуй) и „Локо“ (Горна Оряховица) за оцеляване. Само един от тези отбори може да остане на второто ниво.

Над 2000 зрители са на стадиона в пернишкия квартал „Изток“. Реферът Йордан Иванов-Йоцо дава дежурната дузпа за тях, но е пропусната. И на полувремето резултатът е равен 0:0.

На стадиона съблекалнята на съдиите е на повече от 100 метра и заради това ги карат с кола. Този път е джип, а зад волана е доста дебеловрато момче. И стоварва реферите пред агитката, която иска да ги съдере. Все пак на стадиона има и полиция, която ги прибира. Пред вратата на съблекалнята има още здрави момчета, като един им вади пистолет. Четвъртият рефер Димитър Димитров-Каубоя се качва на мотора си и си тръгва към София, но останалите решават да завършат мача.

Гостите са се заключили в своята съблекалня. Вратата обаче е избита с мощен ритник, а отвън влизат бабаитите. Треньорът Иван Кючуков свидетелства, че неколцина са били с пистолети в ръцете. Той уверява бойната бригада, че през второто полувреме неговите играчи няма да се натягат.

След почивката на перничани пак не им върви. И тогава, за да успокои нещата капитанът на гостите Иван Говедаров си забива автогол, необезпокояван от никого. И двубоят завършва правилно 5:2 за „Металург“.

В края на сезона перничани са трети. Загубената точка обаче е фатална за „Спартак“, защото заради по-лошата си голова разлика те отпадат заедно с горнооряховчани, а тимът от Козлодуй остава. И трите отбора са с по 36 точки.

В ушите на Томас Лафчис

Само година по-късно „Литекс“ е в елита и приема „Левски“. 12 000 са на стадиона, за да викат за домакините, 5000 е агитката на гостите. Топреферът ни Атанас Узунов за първи път тегли жребия с яйца. И синьото на Николай Тодоров-Кайзера се оказва по-силно от оранжевото на Стефан Колев.

В ложата погват президента на „Левски“ Томас Лафчис и той решава да се премести на пейката. Там буйната му кръв не издържа и започва да оспорва всяко решение на Узунов. Публиката пък го замеря с каквото може. На другата пейка е още един барутлия Димитър Димитров-Херо. И той започва да сипе клетви и закани. На полувремето Херо и Лафчис едва са разтървани.

В 64-ата минута Мариян Тодоров открива резултата за ловчанлии. Херо налита като орел към пейката на гостите и бърка със среден пръст в ухото на Лафчис. Той му отвръща с мощен шут и двамата започват да се ритат за ужас на цяла България, която гледа двубоя.

В 72-ата минута обаче Елин Топузоков изравнява. Цялата пейка на „Левски“, начело с Лафчис, се нахвърля с неприлични жестове и ругатни срещу Херо и домакините. Запалянковците, подкрепящи „Литекс“, опитват да нахлуят, за да линчуват гостите. Полицията обаче успява да овладее положенито. Гостите и съдиите едва напускат стадиона, като ги пращат към Севлиево, за да не ги дебне някой по нормалния път.

Адалберт Зафиров и Ивайло Иванов пребити в Кюстендил

И отново само една година пауза и нов инцидент навръх Великден. И то един от най-жестоките. ЦСКА гостува на контролирания от ВИС-2 местен „Левски“. На почивката гостите, които са седми в класирането, дръзко водят с 1:0. Но не излизат за второто полувреме, съдията Атанас Узунов изчаква 15 минути и го прекратява.

Оказва се, че на почивката в тунела здрави момчета смилат от бой Адалберт Зафиров и вратаря Ивайло Иванов. „След разбора тръгнахме да излизаме от съблекалнята. Аз, като капитан на ЦСКА, бях най-отпред, а след мен беше вратарят Иво Иванов. Пред вратата в коридора забелязах четири здрави момчета. Ама много здрави – типични мутри. Понеже аз и Иво бяхме първите, ние пострадахме. Без да ни казват нищо, здравеняците ни подхванаха. Мен ме удариха силно в корема и в краката, а Иво го бутнаха.

Той се подхлъзна, падна на земята и мутрите му нанесоха удари в лицето. След това четиримата избягаха. Мачът не се доигра, а ние бяхме закарани в болница, където ни извадиха медицински свидетелства. Това е цялата истина за случилото се. Впоследствие в БФС се стреснаха и предприеха мерки. След този случай започнаха да поставят камери в тунелите и пред съблекалните на двата отбора. Оттогава не е имало подобни екшъни на стадионите, на които вече имаше видеотехника за наблюдение“, спомня си Адалберт Зафиров.

БФС може и да се е стреснал, но взема безумно решение. Мачът е анулиран, а двата отбора не вземат точки. За домакините – само солена глоба. Нямат значение медицинските, нито доказателствата.

Това не е единичен инцидент на стадиона в Кюстендил по времето на Георги Илиев. Преди това шефът на съдиите Борислав Александров „пада по стълбите“ на ложата. Очевидци твърдят, че е ял бой лично от боса. На всичко отгоре Александров е служител на МВР. Не си признава до смъртта си.

Камъне и дръве на „Стадиона на мира“

Може би мачът, с който всичко преля срещу футбол по време на Великден, бе през 2001 г. в Перник. „Миньор“ приема на „Стадиона на мира“ „Левски“. До почивката всичко е нормално. Но след нея всичко тръгва на обратно.

Първо съдията Антон Геонов вдига втори жълт картон на Николай Александров от домакините. Нарушението му е очевидно и дори и той не протестира. Секунди по-късно обаче габровецът дава дузпа за гостите. Според перничани за театрално падане на сегашния президент на БФС Георги Иванов-Гонзо. Тогава няма ВАР. Гонзо вкарва за 1:0.

Генов не вижда удар без топка на Алексей Дионисиев-Дино срещу играч на домакините. След това подминава няколко нарушения срещу звездата на перничани Антон Евтимов. При едно от тях е дори свалена обувката му, но съдията не дава нарушение. И седнал Евтимов я хвърля към рефера. И Генов го гони. Така домакините остават с 9 човека.

И феновете на перничани стават опълченци. Камъне и дърве литват към терена. Помощник-съдията Неделчо Чакъров е ударен три пъти. Парче тухла пада до Генов. Полицията едва удържа хората да не нахлуят на терена и да разкостят рефера. Уплашен, съдията изчаква известно време. След като огънят от трибуните продължава, Антон Генов решава да прекрати двубоя.

Разярените перничани обсаждат стадиона. Налага се да идват полицейски подкрепления от София. Чак по тъмно автобусът на „Левски“ и съдиите успяват да си тръгнат, след като полицията им проправя път.

Най-сериозно пострада колата на БНР, която е на пистата, откъдето Калин Катев предава мача. Задното стъкло е счупено, още няколко камъка огъват ламарините.

„Стадиона на мира“ е обявен за опасен, на него мачове дълго време след това не се играят. Миньор изпада същия сезон в „Б“ група. Оттогава БФС избягва да провежда мачове на Великден.

Разбира се за „Левски“ БФС дава победа с 4:0, а не го анулира като този в Кюстендил.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.