Още в първия летен месец тази година комарите превърнаха живота в крайдунавските градове от Белене до Силистра в кошмар. Общинските администрации в Свищов и Русе започнаха битката със собствени сили и загубиха. А проблемът не е нито от това лято, нито от миналото. Липсата на напредък в справянето с него за пореден път е свързана с формалната и мудна работа на държавната администрация, но и с подозрения за манипулирани обществени поръчки и злоупотреба с европейско финансиране също от години.
В средата на април и в края на миналата седмица с правителствени решения бяха отпуснати общо 5 млн. лв. в подкрепа на мерките за овладяване на кризата с комарите, но според кметове на общини край Дунав те едва ли ще могат да бъдат приложени преди края на лятото, когато всички усилия ще са вече излишни.
„Проблемът с комарите ясно илюстрира, как определени неща не могат да се решат само от една институция – община, министерство или малка група хора, каза за „Дневник“ Мирослав Михайлов, управител на хотел „Престиж“ в Белене. По проблема е важно да се подходи стратегически. Всъщност проблемът с комарите в България тази година е толкова страшен защото държавата не е третирала с препарати нито един квадратен сантиметър“, твърди той.
Михайлов напомня, че освен всички рискове това влияе и върху бизнесите в градовете по Дунав, но сигнали има и от други точки в страната. Освен общините, с темата се занимават министерства (на здравеопазването и на земеделието), въпроси бяха поставени и тази година и в парламентарния контрол. Мерките обаче изглеждат закъсняли и (това ги в голяма степен ги прави) недостатъчни, а отговорността се размива между общините и правителствата.
Кой води борбата с комарите и кой плаща
Решенията за това дали има нужда от пари за борба с комарите или не се вземат от Министерският съвет. На 12 април т.г. служебното правителство на Гълъб Донев отпусна на Министерството на здравеопазването 2.5 млн. лв. за борба с комарите в цялата страна.
Депутата Иван Белчев (избран от Русе с листата на „Продължаваме промяната – Демократична България“) задава на 23 юни въпрос дали се предвиждат средства за третиране на комарите в общините Русе, Иваново и Сливо поле, като уточнява, че този въпрос вече е поставян през пролетта в предишния парламент, но тогава отговорът е бил, че все още няма бюджет за 2023 г. (бел.ред. – приемането на нов бюджет за годината влезе на обсъждане в Народното събрание тази седмица)
В отговор министърът на здравеопазването Христо Хинков (който е от редовния вече кабинет „Денков – Габриел“) припомня, че всяка година много общини се оплакват от недостиг на средства за битката с комарите, информира депутата, че усвояването на средствата е възложено на районните здравни инспекции. Те е трябвало да организират „дезинсекционнн мероприятия за контрол на комарните популация“ върху приблизително 631 528 кв. м. площи, или на почти 2000 биотопа (това е за цялата страна) срещу отпуснатите през април 2.5 млн. лева от правителството.
Хинков уточнява, че средствата за община Русе са в размер на почти 338 хил. лева. и се чака приключването на обществена поръчка за тях в края на юни.
От отговорите на министъра се разбира също, че още през януари т.г. министерството на здравеопазването е поискало от министерството на финансите да бъдат осигурени средства от държавния бюджет за общините, с които те да предприемат действия „с оглед превенция на риска от бедствия и ограничаване на рисковете за общественото здраве“. Това обаче очевидно не се е случило, а парите през април са отпуснати не към тях, а към здравното министерство. То от своя страна ги е разпределило между няколко от регионалните си инспекции, които са организирали процедури за възлагане на обществени поръчки.
Тези търгове са приключили, но текат и срокове за обжалване на класирането в процедурите. „Това означава, че когато парите бъдат преведени на компаниите, с които държавата има сключени договори, пръскането няма да има вече голям ефект“, коментира Мирослав Михайлов.
Още депутати питат за комарите
Друг депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Свилен Трифонов също задава въпрос към здравния министър на 29 юни, като пита за общините Белене, Никопол, Гулянци и Долна Митрополия. Той се позовава на сигнали на десетки граждани от района, които са му писали за „неконтролируемо висока популация на комари. Трифонов, избран от района на Плевен, казва, че вече предприетите действия за наземна дезинсекция не са били достатъчно ефективни, затова пита ще има ли допълнително средства и планирани ли са други методи на третиране.
Министър Хинков отговаря писмено този четвъртък (6 юли), че за община Плевен от отпуснатите през април средства са предвидени 450 000 лева и местната здравна инспекция е слючила договор на 3 юли, по който на 3 и 4 юли вече са обработени въздушно площи в четирите населени места (вижте пълния отговор в прикачения файл).
Всяка година от същото: Бърза справка в системата на Народното събрание показва, че темата с третирането на комарите от години е редовен въпрос от депутати от районите по Дунав към министри за необходимостта от средства или конкретни методи и това също потвърждава, че институциите (държавни и общински) продължават да не намират решение и да са готови с превенция и действия преди проблемът да стане трудно контролируем и населението да „бедства“.
През това лято въпроси са задали и група депутати от ГЕРБ за крайдунавските населени места, където хората по думите им „страдат“ и депутатът от ДПС Джевдет Чакъров за Тутракан и други селища от област Силистра. Техните въпроси все още очакват отговор.
Към министъра на земеделието – другото отговорно ведомство – тази седмица е отправено питане от Любен Иванов („Продължаваме промяната – Демократична България“ от района на Видин). Той обобщава мерките предприети от общината за третиране на комарите през последните месеци, но заради обилните валежи, високото ниво на Дунав и други реки те са се оказали недостатъчни според него. Затова Иванов се интересува дали е планирано авиационно пръскане и от агенцията по храните и дава пример, че подобно обработване е било работещо през 2015 и 2019г.
Министър Кирил Вътев отговаря, че вторите 2,5 млн. лева, които са отпуснати от правителството на 27 юни за спешна инсиктецидна кампания в района на Дунав са към земеделското министерство и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) подготвя обществена поръчка. Вътев не се ангажира със срок, но казва, че той ще е „най-кратък“ и че ще бъде извършено третиране и с наземни, и с въздушни средства.
Истината е в т.нар. „ларвицидно“ третиране
на комарите, казват експерти. Това означава, че още рано на пролет трябва да бъдат третирани блатата и всички заливни територии – мочурища, канали и т.н. Всички те са държавна собственост и общините нямат правомощия върху тях. Единственото, което те могат да правят е да пръскат и в най-добрия случай да унищожат част от възрастните комари, ако спазват правилото да се пръска рано сутрин или привечер – условие, което почти винаги се пренебрегва, обясняват още в сигналите си хора от района.
Публикации в специализираните сайтове по темата за борбата с комарите сочат, че „ларвицидното“ третиране се извършва във водоемите, където насекомите се развиват от яйца до ларви и какавиди.
Според Мирослав Михайлов именно неприлагането на „ларвицидното“ третиране на комарите е довело до бедствено положение в почти всички дунавски общини. „Колегите от туристическият бизнес страдат изключително много, тъй като това лято всички наши инвестиции в тераси, паркове и заведения на открито се оказват напълно загубени, казва той. Освен това комарите предизвикват и тежки вреди на бозайниците като чакали, вълци и зайци. Особено за малките зайци във фермите ухапванията от стотици и дори хиляди комари едновременно е смъртоносно“.
В отговори на въпроси до „Дневник“ от здравното министерство се разбра, че те са наясно с важността на мерки срещу водоемите. От ведомството пишат: „Подходящи биотопи за развитие на ларви на комари са крайбрежни ивици на реки, езера и язовири, разливи на реки, крайречни низини, блата, оризища, канавки, канали за напояване, дренажни системи, улични шахти, шадравани, декоративни езера, септични ями, локви и др. При прогноза за повишаване нивото на реките и очаквания за разливи и наводнения след поройни дъждове, се следи за образуване на нови водосборища. Препоръчва се редуциране на временните водоеми там, където е възможно.“
Не се разбира обаче дали и кой прилага тези мерки и кой ги контролира.
„Това е малко пунта мара“ – комарите побеждават държавата
За спешна държавна помощ срещу комарите призова в началото на миналата седмица и кметът на Свищов Генчо Генчев. Два дни по-късно правителството реши да отпусне цитираните 2.5 млн. лв. в бюджета на министерството на земеделието и храните.
„За мен това е малко пунта мара и неприемлива работа защото, това е отбиване на номера. Ще бъдат наети две – три фирми, те ще минат опръскат край Дунав нагоре – надолу и това ще е то, а проблемът няма да бъде решен, каза Генчев. За мен решението беше средствата да се разпределят между дунавските общини и тези във вътрешността на страната, които имат сходни проблеми, ние да съгласуваме действията си и да направим ударно третиране на комарите“.
Според кмета на Свищов въздушната обработка на около 20-30 хил. дка площи излиза около 25 хил. лв., което е непосилно за повечето малки общини, разполагащи с не повече от 100 хил. лв. за борба с комарите.
„Сега земеделското министерство ще трябва да обяви търгове за възлагане на обществени поръчки за пръскане против комари, които ще се проточат поне месец, после започват да текат срокове за обжалване, а накрая и времето може да се развали, да завали и всичко да пропадне“, прогнозира Генчо Генчев.
Разминаването между възможностите на общините и задълженията на държавата в борбата с комарите става видима край брега на Свищов. Там се намира остров Вардим, един от 28-те български острова по Дунав. Той е с площ почти 5 кв. км., която е изключителна държавна собственост. Усилията на местната администрация в Свищов да се справи с комарите губят всякакъв смисъл, ако държавата не предприеме координирани действия и на острова, твърди Генчев.
А според Мирослав Михайлов проблемът е дори трансграничен. „Комарите могат да прелетят до 14 км, казва той. Когато ние по българския бряг започнем да пръскаме, те прелитат в Румъния, а след това се връщат отново. По тази причина държавата отдавна трябваше да влезе в контакт с властите в северната ни съседка, за предприемането на общи координирани действия за справяне с проблема“.
Междувременно, опитвайки се да решат сами „проблема на давещия се“ граждани в Силистра протестираха дни наред пред сградата на Общината. Те носеха клони, с които да гонят облаците комари над града.
В последните дни на юни гражданският активист и организатор на протестите Димитър Пецов написа в профила си във „Фейсбук“, че от 60 хил. лв., с които е разполагала за борба с комарите, общината е изразходвала едва половината и то без особен ефект. По тази причина той внесе в Общинския съвет предложение за авиационно пръскане, придружено от няколкостотин подписа на граждани.
На последното заседание на Общински съвет в града, секретарят на общината Ростислав Павлов съобщи, че след получена препоръка от Районната здравна инспекция е взето решение за авиационно пръскане, което бе насрочено за 5 юли (сряда).
Местната администрация в града има договор за обработка срещу комарите с местното дружество „Буболечкоубийци“. То от своя страна е ангажирало като подизпълнител на извънредното авиационно пръскане компанията „Ребус ЕЪР“, която единствена в областта е в състояние да го извърши. Ефектът от този опит и разхода на близо 30 хил. лв. от бюджета на Силистра предстои да стане ясен още в следващите дни.
В битките на държавата с комарите обаче има и още един любопитен епизод, който дава ясен отговор на въпроса защо тя винаги е победена. Още през 2017 г. Антикорупционният фонд е подал сигнали до няколко български, румънски и европейски институции за нередноси при организирането на търгове за възлагане на големи обществени поръчки от Асоциацията на дунавските общини.
Атакуваните обществени поръчки са 10 и са били на обща стойност 3.8 млн. лв. Над 1 млн. от тази сума е била да бъдат преброени комарите край Дунав с цел „да се управлява рискът от прекомерна популация на насекоми, които засягат общественото здраве и безопасност. Поръчката е била спечелена от участника, предложил най-висока цена – консорциум „ГИС Дунав“.
Точният брой на комарите, установен с 1 млн. лв. така и не стана ясен.
„Дневник“ изпрати до министерствата на здравеопазването и земеделието и храните въпроси, от чиито отговори трябва да стане ясно на какъв етап се намират процедурите по усвояването на общо 5 млн., отпуснати за борба с комарите. До приключване на работата по този текст отговориха единствено от Министерството на здравеопазването.
„Дейностите по ДДД за общински територии и обекти се организират и финансират от общините, като за тези цели общините следва ежегодно да планират средства в своите бюджети…Министерството на здравеопазването не е ангажирано финансово с извършването на дезинсекционни и дератизационни дейности, не планира средства за извършването им и не разполага със специализирани структури за целта“, обясняват от ведомството и казват, че подкрепят исканията на общините за средства. Те напомнят и че контролът върху популациите на комарите изисква редовен мониторинг.
