Служебният премиер Димитър Главчев и предложеното от него правителство полагат клетва пред парламента, който по този повод заседава извънредно на 9 април.
Рано сутринта във вторник от президентството съобщиха, че са издадени указите за назначаването на кабинета и насрочването на изборите 2 в 1 – предсрочен парламентарен и евровот.
Въпреки призивите настоящият министър на вътрешните работи в оставка Калин Стоянов да не остава на поста, той е и във финалния списък на кабинета „Главчев“. Единствената промяна спрямо представения в края на миналата седмица списък е при външния министър. Първоначално беше обявено, че поста ще бъде зает от Ивайло Ценов, но във финалния вариант той е заменен със Стефан Димитров.
Това е първият път, в който се прилага новата конституционна процедура. Сега служебното правителство се заклева пред Народното събрание, макар че не то е избрало състава му и в основния закон няма такова изискване. Досега церемонията се провеждаше в президентството. Миналата седмица обаче Румен Радев настоя това да стане в парламента, което е и символен жест на разграничение от служебния кабинет.
Досега президентът определяше и назначаваше служебния премиер и правителство изцяло по свой избор, с което бе ясно, че той носи отговорност за тях. Тези му правомощия бяха орязани с последните промени в конституцията, които Румен Радев и опозицията оспориха пред Конституционния съд.
Според новите разпоредби президентът може да избере служебен министър-председател измежду ограничен брой хора на конкретни държавни длъжности – „председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник“. След разговори с всички в списъка, само дългогодишният кадър на ГЕРБ и досегашен шеф на Сметната палата Димитър Главчев се съгласи да поеме поста.
Скандалът
В края на миналата седмица Главчев представи проектоправителството си пред президента и парламентарно представените партии. Решението му да остави Калин Стоянов за вътрешен министър, както и да номинира зам.-главния прокурор Мария Павлова за министър на правосъдието, предизвика остър отпор на брокерите „Продължаваме промяната- Демократична България“.
Нито Главчев, нито Радев обаче са задължени по някакъв начин да се съобразят с възраженията на псевдополитици, които бъркаха в конституцията, за да плачат сега, че кабинетът не ги устройва.
Ако президентът не е съгласен с определена кандидатура и номинираният за премиер не я промени с по-приемлива, държавният може да не издаде указ за назначаване на цялото правителство. В конкретния случай това би означавало изборите да не са 2 в 1, което би било сериозен политически негатив за Румен Радев заради общественото недоволство срещу харченето на допълнителни 100 млн. лева за избори в две поредни седмици.
Всичко това се случва на фона на полицейско – политическия скандал около главния секретар на МВР Живко Коцев, който миналата седмица изненадващо подаде оставка, а след това я оттегли с обяснението, че е взел решението под натиск от министър Калин Стоянов, както и от „високопоставени лица в прокуратурата“.
Според конституцията министрите се предлагат от кандидата за служебен премиер.
Докато течеше подбора на служебни министри, парламентът реши, че докато е служебен премиер, Главчев ще е с временно прекратени правомощия като шеф на Сметната палата. Той ще се върне на този пост, когато напусне премиерския.
С работещ парламент
Освен че това е първото служебно правителство, което не е избрано от държавния глава и ще се закълне в парламента, то ще е и първото, което ще работи при действащ парламент.
До края на миналата година конституцията предвиждаше Народното събрание да се разпуска със същия указ, с който се назначава служебния кабинет. Сега обаче депутатите продължават да работят до полагането на клетва на новоизбраните народни представители. Очаква се все пак парламентът да излезе във ваканция по време на предизборната кампания, макар да няма задължение за това.
Шестите парламентарни избори от 2021 година насам ще се проведат на 9 юни заедно с евровота.
Стефан Димитров, предложен от Димитър Главчев в последния момент за служебен външен министър, е роден на 24 септември 1966 година. Той е завършил в Германия, специалност „Политически науки“. След това е преминал обучение за млади дипломати. Знае немски, руски и английски език. Женен, с три деца.
От януари 2023 година е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Черна гора.
През 2020 – 2022 директор на дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“ в МВнР
2019 – 2020 началник на отдел „Специализиран контрол“, Инспекторат на МВнР
2015 – 2019 ръководител на Консулство Франкфурт и временно управляващ Генерално консулство на Република България във Франкфурт на Майн, ФР Германия
2014 – 2015 началник на отдел „Източна Европа“,
дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, МВнР
2013 – 2014 дипломатически служител I ст., Инспекторат на МВнР
2013 директор на дирекция „Развитие и интернационализация на малките и средните предприятия“, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия
2009 – 2012 ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в Бон, ФР Германия
1998 – 2009 управител на издателство РААБЕ България ЕООД, член на издателска група Клет, ФР Германия
1995 – 1998 референт за Германия, Управление „Европа и Северна Америка“, МВнР
1995 търговски мениджър за Германия и Великобритания, Я. Христов и Ко АД
1994 – 1995 проект мениджър и консултант, Ийстърн Комюникейшънс ЕООД, член на издателска група Клет, Берлин/София
ОБРАЗОВАНИЕ
1997 Курс на обучение за млади дипломати, Министерство на външните работи на Германия, Берлин/Бон
1987 – 1994 Университет Потсдам, Германия, специалност „Политически науки“, магистър политолог
1980 – 1984 35-та руска езикова гимназия, София
1984 – 1986 военна служба
