Румен Спецов: НАП рови 597 баровци с коли за милиони (ИНТЕРВЮ)

0

– Колко напрегнат е планът за приходите и ще бъде ли изпълнен, г-н Спецов?

– Той не е уточнен окончателно. Предвижда се да бъде около 41,8 млрд. лв., което е с 3,8 млрд. повече спрямо събраните приходи през 2023 г. Полагаме всички усилия за постигане на поставените цели.

– Това, че с всяка година става все по-напрегнат, сигнал за какво е – че икономиката работи по-добре или че данъчната администрация е по-ефективна?

– Тази година се предвижда ръст в икономиката и крайното потребление с 8,1%, както и увеличение на доходите с 11%. Вдигна се максималният осигурителен доход и минималните осигурителни прагове за някои дейности. Това заедно с усилията на НАП за ефективно събиране на задълженията ще доведе до по-високи приходи.

– Двете национални цели, до които сме все по-близо – еврозона и Шенген, ще изискват ли нови функции за НАП с други институции? Готови ли сте?

– По отношение на влизането ни в еврозоната НАП има предимно технически ангажименти, за които тече подготовка. Нови функции не се очакват, по-скоро ключова ще бъде координацията с други органи, с които да осъществим по-засилен контрол. По отношение на нормативните и техническите аспекти НАП изпълнява своите ангажименти по националния план за въвеждане на еврото, изяснили сме необходимите промени в информационните системи и отчитането на търговците.

Относно обмена на информация с други данъчни администрации в рамките на ЕС и трети страни правилата и каналите функционират от години и при влизането в еврозоната не се налагат съществени адаптации. Т.е. и по тази линия изпълняваме изискванията и поетите ангажименти към националните и международните ни партньори.

– Приключихте проверки по повод следенето на 500 рискови стоки. И се появи напрежение между приходната агенция и веригите. Разрешим ли е казусът, и то така, че и вие да си свършите работата, и те да не бъдат затруднявани?

– Списъкът със стоки с висок фискален риск съществува от 2014 г. и през годините се актуализира. От 1 януари 2024 г. са премахнати някои кодове – над 100 поради дублиране, и са добавени други около 90. Това са основно разновидности на вече определени като рискови стоки или влизащи в състава на определена подгрупа, които не са били включени и търговците не ги декларираха. Така се избягваше контрол и отчитане на продажбите и не се заплащаше данък. Ние коригирахме това, като вписахме тези стоки в списъка, а други извадихме, за да улесним бизнеса.

Фискалният контрол се извършва, както и до сега – осъществява се физически контрол според новите разпоредби за предварително деклариране, които въведохме поетапно от октомври досега. Различното е, че когато водачът предостави уникален номер на превозвача на органите по приходите, проверката става в пъти по-бързо.С въвеждането на режима за предварителното деклариране се цели превенция и противодействие срещу измамите с ДДС. Така се осъществява целенасочен и ефективен контрол спрямо рискови лица. Според концепцията за електронното предварително деклариране в страната няма да се движи стока, която не е очаквана, т.е. тя има своя получател.

Въвеждането на режима ще доведе до по-голяма прозрачност на сделките в реално време, а това ще ограничи възможностите за злоупотреби и неправомерно данъчно предимство на пазара.

– Появиха се обаче внушения, че се проверява само австрийският бизнес у нас като отговор на позицията на Австрия за Шенген. Така ли е?

– Проверките са регулярни и не са насочени към конкретни компании. На 3 януари 2024 г. влязоха в сила разпоредбите, свързани с предварителното деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск. По тази причина НАП започна проверки на търговски обекти в цялата страна. Целта е да установим спазва ли се законодателството. Проверките са съвместно с Агенция “Митници” и БАБХ. Изискват се фактури за доставената стока. На базата на документите се прави насрещна проверка дали превозът до склада на търговеца е деклариран от доставчика и потвърден от получателя.

– Всъщност как решавате вечния проблем – да вадите на светло сивия сектор, но без да претоварвате изрядните компании с проверки?

– От 2008 г. насам НАП прилага модела за управление на риска от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство. Чрез него се откриват най-рисковите или значими от гледна точка на загуби за бюджета бизнеси и групи лица. Това позволява да насочим ресурсите си към тях. За ограничаване на сивия сектор НАП ежегодно изготвя програми, в които се планират най-подходящите мерки.

Освен контролни действия НАП прилага комуникационни мерки, информационни кампании. Стимулира се доброволното спазване на задълженията. Към лицата се отправят покани за подаване на коригиращи декларации, с които да бъдат отстранени допуснати грешки, несъответствия, неправилно третиране или отчитане на конкретни стопански операции.

– Парламентарната редакция на идеята клиент да откаже плащане, но не изобщо, а само докато не получи касова бележка, ще я направи ли неработеща?

– Клиентът има право да задържи плащането при доставка или продажба, когато търговецът не издаде фискален или системен бон. Тази промяна в ЗДДС е в сила от 1 януари 2024 г. и е с цел да противодейства на укриването на приходи и да гарантира правата на потребителите.

В случай че не им бъде издаден документ за продажба, клиентите имат право да задържат плащането или да платят и да подадат сигнал към НАП. Това е практика, която се прилага успешно и в съседни страни – в Гърция и Румъния. Това помага да се изсветлява икономиката.

– Как бихте убедили законотворците, че беше добре да се въведе “донос-бонус”?

– Тази мярка не е прецедент в световен мащаб, тя се прилага доста ефективно. В САЩ например са заложили в законодателството си стимули за разкриване на данъчни измами. Много от злоупотребите и нарушенията на данъчно-осигурителното законодателство са разкривани именно от хора, които са в системата – служители, бизнес партньори и др. Целта на това предложение беше да насърчи лицата, които разполагат с подобна информация, да я споделят.

Идеята за финансов бонус, която бе отхвърлена от Народното събрание, щеше да доведе до повече разкрити нарушения. Без да има такъв стимул, от началото на 2023 г. в структурите на НАП и “Информационния център” са постъпили близо 10 000 сигнала за нарушения. Сред тях са за неиздаване на касови бележки, на фактури, неотчитане на доходи от наем и др.

При контролните производства, които правим, откриваме и други нарушения. Сигналите са подадени от лица с активна гражданска позиция, които са водени от желанието да има равнопоставеност в облагането и лоялна конкуренция. Това е и целта на НАП.

– Имате ли вече механизъм, по който да се събира допълнителният данък от 5% за големите компании? Защо е по-добре той да се събира у нас?

– В изпълнение на Директива на Съвета на Европа от 15 декември 2022 г. в ЗКПО са въведени разпоредби, които уреждат минимално ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални с консолидиран оборот над 750 млн. евро за 2 от последните 4 години. Първичното облагане е в сила от 1 януари 2024 г. Правилото е, че допълнителният данък трябва да бъде платен от крайната компания майка на нейната данъчна юрисдикция.

Това правило не се прилага, ако друга държава надолу по веригата е въвела национален допълнителен данък и го събира първа. Целта е приходите да бъдат използвани в страната, поради което България въвежда национален допълнителен данък, дължим от българските дъщерни дружества на чуждестранни компании и от български групи, чиито дъщерни дружества оперират в държави, където ефективната данъчна ставка е под 15 на сто. Вторичното облагане с допълнителен данък ще се прилага от 1 януари 2025 г.

– Още ли са на фокус проверките ви спрямо получателите на обществени поръчки, или на голям обществен ресурс, както сам ги определихте?

– Възложени са 252 контролни производства спрямо получатели на голям обществен ресурс. Целта е да се установи спазват ли данъчно-осигурително законодателство. И към момента НАП извършва текущ мониторинг.

– Има ли вече резултати, които можете да споделите?

– При голяма част от дружествата проверките са приключили и не са установени данъчни задължения. На 27 от ползвателите на голям обществен ресурс са образувани ревизии. При 15 от тях допълнително установените задължения са в особено големи размери. В общия брой на контролните производства са включени и проверки за съпоставка на имущество и доходи на част от физическите лица, свързани с търговските дружества. Спрямо някои от физическите лица са образувани производства по установяване на задължения.

– Продължават ли проверките на касовите наличности и какъв ефект очаквате?

– Планираме да продължим действията си спрямо лица, посочили в счетоводните си баланси касови наличности в големи размери. Освен проверки ще има и комуникационна кампания по телефона и изпращане на писма. През 2022 г. са възложени първоначално 2006 проверки и 11 ревизии. Приключили са 1728 проверки и 10 ревизии. В хода на производствата тези дружества са подали 998 декларации за разпределен дивидент в размер на 306 млн. лева. Също така е деклариран данък в размер на над 15,5 млн., като са внесени над 12,5 млн. лева.

Впоследствие при 204 от проверените лица проверките са прераснали в ревизии, 72 от тях са приключили, като са установени допълнително задължения в размер над 6 млн. лева. Ефектът от извършването на подобни кампании е не само събиране на дължимия данък, а и превантивен. Целта е фирмите да отчитат реалните процеси, а не да се натрупват счетоводно касови наличности. И да припомня, че досега целевата група за анализи и проверки е била лица с декларирани касови наличности над 100 хил. лева. С промени в законодателството се прие фирмите да декларират касови наличности над 50 хил. лв. всяко тримесечие.

– Какво най-често се крие зад тези наличности, какво установяват проверките и ревизиите?

– При последната кампания при 1440 случая са установени разминавания между документално отразените парични средства в брой към датата на проверките и посочените в счетоводния баланс в размер на 552 млн. лева. Разминаванията не се дължат непременно на нарушения на законодателството. Основните причини за това са разпределен дивидент, предоставен заем, погасяване на заеми и изплащане на задължения към доставчици, техническа грешка при попълване на баланса, използване на средствата за осъществяване на основната дейност на дружеството като даване на кредити, хотелиерска дейност и т. н. А също изплащане на заплати на служители, закупуване на материални активи, захранване на сметки и внасяне на сумите в банка.

– Изразявал сте съмнения, че „Лукойл“ е избрал модел, по който да не плаща данъци тук. Потвърдиха ли се? Ще бъдете ли ангажирани около проверка на евентуалния купувач?

– На този етап „Лукойл“ няма непогасени задължения към НАП. Установяваме дали коректно са декларирани данните от тяхна страна. Искам да обърна внимание, че всякаква конкретика по темата представлява данъчно-осигурителна информация.

– Колко сигнала от КПКОНПИ за нереално съотношение между доходи и имущество при политици проверявате в момента? Стават ли по-коректни към хазната те?

– До влизане в сила на Закона за противодействие на корупцията на 6 октомври 2023 г. органите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество имаха задължение да изпращат в НАП материали от проверка на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности. Целта е приходната агенция да предприеме действия по ДОПК при несъответствие в размер на не по-малко от 5000 лв.

След влизане в сила на новия закон размерът на установеното несъответствие от органите на КПКОНПИ трябва да е не по-малко от 10 000 лв., за да имат задължение да уведомят НАП. През последните две години случаите на изпращане на материали за извършвани от КПКОНПИ проверки са единични.

– След Гърция къде ще е насочен фокусът за проверки на българи с имоти и сметки зад граница?

– България осъществява обмен на информация при поискване и автоматичен обмен със своите международни партньори. Автоматичният обмен на информация обхваща различни доходи и имущества, като се получава най-често веднъж годишно. Тя е използвана ефективно за анализ на риска и за селекция на случаи за контролни производства.

Информацията може да подпомага и вече стартирали производства. Данните от автоматичния обмен не са единствен източник на НАП. Например физическите лица следва да обявят в годишните си данъчни декларации притежавани недвижими имоти в чужбина или участие в капитала на чуждестранни дружества.

Облагаемите доходи с източник от чужбина също трябва да бъдат декларирани, независимо дали в крайна сметка ще бъдат обложени в България, или не. Често лицата пропускат да изпълнят своите задължения и тогава данните от международния обмен се превръщат в ценен източник на информация, която подпомага извършването на анализи и провеждането на различни целенасочени кампании за контрол по спазването на данъчното законодателство.

Спрямо български лица, придобили или продали недвижими имоти в Гърция, за 588 вече приключили контролни производства са подадени 82 коригиращи декларации с размер на близо 90 000 лв. С издадени 527 ревизионни акта допълнително са установени почти 672 000 лв.

Освен контролните производства за високи касови наличности и имоти в Гърция има и други, които сме образували през 2023 г. Стартирахме 540 проверки на физически лица – собственици на моторни превозни средства от висок ценови клас. 57 са проверките спрямо лизингоползватели на моторни превозни средства от висок ценови клас. Образували сме близо 400 проверки на лица, придобили имоти за над 750 хил. лв. в периода 2019-2022 г.

– Мисли ли се на европейско или регионално ниво за общи действия срещу огромните загуби по ДДС?

– От началото на 2022 г. ЕК изгради нова единна платформа „Общност за усъвършенствано международно административно сътрудничество“. Сред най-успешните инструменти за борба с данъчните измами на тази платформа са многостранните ревизии и присъствието в административни служби и участие в производства.

Това са инструменти, които НАП прилага и вече има успешно решени случаи съвместно с колеги от други европейски страни, включително за разкриване на измами с ДДС и избягване на плащането на данъци в страната. Работи се активно и на регионално ниво, като в последната година имаме 3 многостранни ревизии с Гърция, 2 от тях са по наша инициатива.

НАП има двустранно споразумение за засилено административно сътрудничество в областта на ДДС с Националната агенция за фискална администрация на Румъния. В обхвата му попадат обмен на информация и други дейности, които са пряко свързани с контролните функции на администрацията, като сътрудничеството по него е интензивно и от двете страни.

С цел да се засили борбата с измамите с ДДС при електронната търговия на ниво ЕС е приет законодателен пакет. С него от 1 януари т.г. се въвеждат изисквания към доставчиците на платежни услуги, установени в ЕС, да водят регистри на обработваните плащания, и на съответните получатели на плащания, както и създаването на Централна информационна система с информация за плащанията (CESOP). В нея събраните данни от доставчиците на платежни услуги ще се съхраняват и обработват.

– Казвали сте, че НАП не е инструмент за политически поръчки. А има ли опити да бъде използвана и как реагирате вие, а и екипът ви?

– Ръстът на приходите показва, че НАП работи ефективно, прилага законодателството еднакво спрямо всеки данъкоплатец, като се използват всички нормативни механизми за събиране на задълженията. Приходната агенция е държавна институция, в която над 7000 служители в цялата страна изпълняват задълженията си професионално и законосъобразно, и е недопустимо да бъде въвличана в спекулации. А винаги, когато е установен опит за спекулации, реагираме съобразно ситуацията и правомощията ни.

– Имате ли нови идеи за промени в закони или наредби? Историята показва, че най-работещите текстове в закони са се появили след обобщение на реалната практика?

– Дългогодишна практика на НАП е да се извършват ежегодни анализи на административната и съдебната практика. В случай че в резултат на анализите се установи необходимост от законодателни промени, се изготвят предложения до Министерството на финансите.

Нашият гост:

Румен Спецов е висококвалифициран експерт с над 15 години опит в НАП, както и с експертиза в областта на данъчната политика и законодателство и защитата на националната сигурност. Завършил е Стопанската академия „Д.А. Ценов“ – Свищов, със специалности „Икономика и търговия“ и „Вътрешен финансов контрол“, както и Академията на Министерството на вътрешните работи със специалност „Защита на националната сигурност“. В периода 2009 г. – 2015 г. е работил в Централното управление на НАП, а от 2001 г. до 2006 г. е работил в Териториална дирекция на НАП – Добрич. През последните години е консултант в областта на финансите и данъчното законодателство.

Шефът на НАП е и републикански шампион по културизъм за ветерани от 2014 г. и 2015 г. и медалист от редица престижни турнири.

24 часа, заглавието е на Podlupa.bg

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.