Бившият президент на европейската левица Сергей Станишев е неочакваната “новина” броени дни преди крайния срок България да прати име за еврокомисар, която вече не е тайна. Заедно с трио дами или поне така неофициално се чува откъм политическите централи.
Излъчването на комисар бе изрично посочено от президента Румен Радев сред спешните задачи пред новия/стар служебен кабинет. Премиерът Димитър Главчев досега отместваше темата с обяснението, че е редно редовна власт да посочи българския представител в правителството на Европа, но очевидно сега се налага да го направи неговият екип.
Чакам имена от партиите във вторник, обяви Главчев минути след като получи уверение от държавния глава, че ще подпише указ за така предложения от него кабинет.
До 30 септември председателката на ЕК иска предложенията от държавите-членки, обяви самата Урсула фон дер Лайен по-рано този месец. Това означава, че Главчев ще има само 3 дни, след като получи номинации от основните политически сили, за да отсее две подходящи кандидатури – мъж и жена, както изисква Брюксел.
Всъщност преговорите за ресори вече текат и всяко забавяне понижава шансовете за добър портфейл, коментират наблюдатели. Поне 6 държави запазват досегашните си еврокомисари с ключови ресори.
Поради ограниченото време в оборот е версията, че е добре България също да запази сегашната си еврокомисарка Илиана Иванова. Тя така и не изкара цял мандат, тъй като замести на поста Мария Габриел, която се върна у нас с идеята да стане кандидат за премиер на ГЕРБ, а след това бе избрана за вицепремиер и бъдещ ротационен министър-председател в правителството на акад. Николай Денков. Което се разпадна, преди двамата да разменят постовете си. Сега Мария Габриел има реални шансове за зам. генерален секретар на НАТО, след като бившият нидерландски премиер Марк Рюте оглави пакта, а заместникът му Мирча Джоана се очаква да се кандидатира за президент на Румъния.
Първоначално се смяташе, че Илиана Иванова предпочита да се завърне в Европейската сметна палата, където има солидни позиции и експертиза. Но вероятно неслучайно тя бе няколко пъти в България това лято и използва посещенията си да напомни на властите, че изпускат шансове, отказвайки да преговарят отрано за ресори в ЕК. “Добре е за България да има кандидати в срока, който е поставен от Европейската комисия, и да не губим време, защото и ресорите започват да се обсъждат. Така че е добре това да се случи в близките дни или поне до края на срока”, коментира Иванова пред “24 часа” преди две седмици. Тогава тя призова политиците да се включат по-активно във вземането на решения.
Дипломатично настоящата ни еврокомисарка, чийто портфейл е един от най-големите в ЕС като финансиране (научни изследвания, култура, образование и младеж – т.е. “ресорът на бъдещето”), отказва да коментира дали би се кандидатирала отново.
Негласно очакванията са българският представител да подсили позициите на ЕНП в комисията, така както Иванова, а преди това Габриел бяха от квотата на най-голямата партия в съюза. В кръгове на ГЕРБ най-често се споменава името на Деница Желева – дългогодишен политически съветник на Бойко Борисов като премиер, а преди това и на президента Росен Плевнелиев. Тя стана шеф на премиерския кабинет на Борисов през 2019 г. Преди евровота през юни той похвали Желева, че в момента е “част от централния щаб на ЕНП и на водещия кандидат на европейските десни Урсула фон дер Лайен”. Тя наистина работи за кампанията на шефката на ЕК, има солиден опит и във фондация “Конрад Аденауер” – в медийната програма за Югоизточна Европа като координатор проекти за България и ЮИЕ.
40-годишната бургазлийка има диплома на магистър по скандинавистика, американистика, икономическа психология от Рейнския университет “Фридрих Вилхелм” в Бон. Говори немски и английски. Години преди да оглави кабинета му, тя работи тясно с Борисов по европейските теми. Междувременно изкарва основен курс към Дипломатическия институт към МВнР плюс международен дипломатически курс в Дипломатическата академия на Федералното министерство на външните работи на Германия. Деница Желева участва активно в организацията на българското председателство на ЕС.
С позиции и контакти в Брюксел определено е и Сергей Станишев, чието име изненадва заради това, че не е десен. Близо 10 години бившият председател на БСП бе президент на Партията на европейските социалисти. Но при политическата криза у нас и на фона на призивите на Борисов, че партиите трябва да мислят за пътища една към друга след изборите, може пък някогашният соцлидер да се окаже добра идея.
Контактите на Станишев в чужбина биха сработили и за по-благоприятен ресор. А въпреки че имат дълга и противоречива история, отношенията между него и Борисов определено са “европейски” – и двамата знаят кога е време за компромиси. През 2019 г. лидерът на ГЕРБ дори обяви, че евродепутатите му ще подкрепят Станишев за председател на Европейския парламент. “Българин на такава висока позиция е само чест и гордост, независимо че неговите хора в България не го харесват”, каза тогава Борисов. В онзи момент Станишев вече бе на нож с наследилата го начело на БСП Корнелия Нинова и без малко не изпадна от евролистата. А тази година изобщо не бе в нея.
Засега не е ясно дали евентуална номинация на Станишев ще наруши съотношението на силите между ЕНП, ПЕС и останалите европейски политически семейства. Иначе единственото друго мъжко име, предлагано в последните години от България, бе на Даниел Лорер. Но преди 2 г. шефката на ЕК категорично предпочете Илияна Иванова. Фон дер Лайен стриктно следи за баланса мъже – жени в комисията.
Българските социалисти обаче можело да предложат на Главчев друг кандидат. Слуховете “издигнаха” евродепутатката им Цветелина Пенкова, която стана първата жена и първата източноевропейка начело на Европейския енергиен форум. Именно от Пенкова се чу за първи път, че България може да има енергиен еврокомисар. Експерти казват, че идеята не е толкова екзотична – обикновено този пост получава малка държава, за да няма тежка конкуренция между големите в ЕС. Естония бе такъв пример в предния състав на комисията.
Междувременно обаче стана ясно, че бившата испанска министърка на енергетиката Тереса Рибера, която вече е предложена от страната си за комисар, може да получи този ресор. Сегашната ни комисарка Илияна Иванова лаконично определи като “интересен” опитът да договорим ресор “Енергетика”.