Кметът на Карлово Емил Кабаиванов укрива 5 години ръкопис по предателството на Васил Левски от Васил Шанов, 1945 г., който все още не е регистриран като дарение в регистъра на община Карлово, както и две оригинални снимки на Васил Левски и поп Кръстю.
Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов получи книгата-ръкопис „Кой предаде Левски“, фотография на Апостола от архива на Сава Райнов – председател на Сливенския революционен комитет и оригинална снимка на поп Кръстю и други комитетски мъже. Дарението е връчено на Емил Кабаиванов от Румен Манов (колекционер). На среща-разговор на 13 февруари 2020 г. в зала „Васил Караиванов” на общината присъствали и Дора Чаушева – директор на Национален музей „Васил Левски“, както и много общественици и военни.
След проведена кореспонденция с кмета на Община Карлово, а именно заявление за достъп до обществена информация, касателно предоставяне на информация за прието дарение – ръкопис от Васил Шанов от 1945 г. по предателството на Васил Левски – се установяват редица нарушения от страна на общината. По реда на този закон кметът е длъжен да отговори на въпросите, които са обществена информация, а за да са такава, е достатъчно да не са държавна тайна, търговска тайна или вътрешноведомствена канцеларска дейност по документоработата. Органът, който е запитан, е длъжен да отговори в 14 дневен срок от получаване на заявлението.
Той ни отговори, че е приел дарението от името на общината, но че документът, който е дарен, не е вписан в регистъра на даренията. Написа едно лъжливо твърдение, че дарението се намира в музеите на гр. Карлово (те са 2 и в общината, но без да уточни къде и как се съхраняват). Все пак си призна, че няма назначено материално-отговорно лице, което да отговаря за съхранение на дарението, което според всички законови изисквания и изисквания на документооборота е нарушение! Възползвахме се от писмено изложеното в отговора на кмета (като тук подчертаваме, че отговорът е административен акт и официален документ и за невярно обективирана информация се носи административно-наказателна отговорност) и се обърнахме с второ искане към него отново и към музеите в гр. Карлово за предоставяне на достъп до ръкописа, като се позовавахме на достатъчно императивни норми в българското и европейското законодателство за публично-информационния характер на търсения от нас документ, като посочихме, че непредоставянето му е нарушение на закона и проявата на колекционерски подход към писмено културно наследство, липсата на създадена номенклатура, невписването му в регистъра за движимо културно наследство, неизвършването на оценката му като исторически документ и др. пороци от страна на кмета по изпълнение на процедурата, поставят дарението в хипотезата на документ в риск. Това е наказуемо от закона, като сме посочили и големи глоби като санкции.
От музеите ни отговориха, че не разполагат нито с оригинал, нито с копие или сканиран образец на дарението, от което се разкри голямата лъжа на кмета на Карлово и опитите му да скрие от българския народ обществена информация. Дори при опитите да проследим движението на заявлението ни (второто за предоставяне на достъп до самия ръкопис) се натъкнахме на комични ситуации на неадекватно поведение на администрацията на общината. След любезните отговори на обажданията ни по телефона за проследяване на заявлението, защото наближаваше крайният срок за отговор или мълчалив отговор, щом разберат за какво се обаждаме, започнаха препращания към различни служители, които запитани – от своя страна ни отговаряха, че или нищо не знаят, или ни препращаха към други до безкрайност. След прозвъняване на почти всички служители се откри до кого е насочено заявлението ни за достъп и се оказа, че се намира в канцеларията на Пи-ар-а на общината, но с резолюция за сведение, а не за изпълнение. Резолираните по този начин задачи означават в превод „Да не се прави нищо!“ Затова сега в законовия срок подадохме до административен съд Пловдив жалба срещу така администратирания от кмета мълчалив отказ и ще търсим достъп по съдебен ред! Ако съда спази закона за достъп до обществена информация ще трябва да задължи кмета на община Карлово да предостави достъпа. Ако успеем да го осъдим и той не изпълни решението, ще има възможност да сезираме прокуратурата за неизпълнение на съдебно решение – персонално от страна на кмета като орган на власт и в лично качество. Самото неизпълнение ще постави нови въпроси, един от които е защо лъже кмета за точното местонахождение на ръкописа, а вторият защо го укрива?
Междувременно уведомихме всички останали заинтересовани органи и администрации, които е следвало да бъдат уведомени от кмета на община Карлово за това дарение, а именно: Председателя на „Държавна агенция Архиви“, Направление „Ръкописно документално и книжовно наследство“ на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, „Министерство на културата“ – Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“ за извършване на проверка от тяхна страна. След подаване на писмата до тези институции те от своя страна ги препратили до музеите, водейки се от посоченото в отговора на кмета, че ръкописът е в музеите, но и те са получили информация,че е в общината. Не е изтекъл още срокът за проверка и ще разберем дали са предприели някакви действия от страна на държавния архив съвсем скоро. Очакваме и обратна връзка от административния съд в Пловдив.
От резултата в съда ще видим и какво становище по нашата жалба ще подаде кметът, защото е длъжен да окомплектова цялата преписка и да отговори какви са тези нейни причини, които не му позволяват да предостави достъп до ръкописа. Каквото и усилие да полага да го укрие, внасянето на въпроса в съда ще даде светлина по реда на процеса по доста въпроси, по които той не желае да отговори в административната процедура, когато използва едноличната си власт и съда не е намесен. Внасянето на спора в съда най-малкото ще помогне да съберат доказателства, които да изобличат лъжата, която кметът ни е поднесъл с официалния си отговор и тези събрани по съдебен ред доказателства могат да бъдат използвани и в други процедури пред прокуратурата след това за търсенето на персонална или административно-наказателна, дори наказателна отговорност. Българите ще могат да ползват тази публична информация, която няма да бъде оспорвана какъвто и да е резултатът.
На 18 юли направихме тих протест и инициативен комитет за публичен достъп до ръкописа на Васил Шанов по предателството на Васил Левски. Събраха се няколкостотин българи и българки, които дойдоха от цяла България в подкрепа на Апостола, за да се подпишат в името на истината. Разговаряхме с г-жа Дора Чаушева – директор на музей „Васил Левски“ – град Карлово. Получихме информация от няколко анонимни източници, които съобщиха дори, че ръкописът никога не е бил в общината, а е върнат в колекцията на Румен Манов. Това е престъпление, ако е така! Нашата молба е да се разпространи информацията! Предстои да направим нови протести, докато не дадат публичен достъп до ръкописа!
