Това е бъдещето: Всеки втори учи професия, която няма да работи

0

Всеки втори ученик, който завършва професионално образование у нас, няма да работи по специалността си. Това отчита Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката през 2024 г., разработен за трета поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от шест избрани сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Резултатите показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което са учили.

Индексът за тази година бележи 53,1 точки от максимум 100 т., като има спад в сравнение с 2023-а, когато е бил 53,6 точки, както и спрямо 2022-а, когато е достигал 54,8 точки. Той затвърждава тенденцията, че подготовката на кадри не съответства на търсенето и възможностите за реализация.

Професионално образование се предлага повсеместно на територията на страната – във всички 28 области и в над 80% от българските общини. Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички учащи, а ежегодно професионално образование завършват около 20 хиляди ученици или над 40% от всички в страната, отчитат от ИПИ.

През учебната 2023/2024 над 156 000 ученици се обучават в професионални направления, а техният брой се увеличава с всяка изминала година, сочат данните на МОН. Общо 2374 паралелки в гимназиите са заложени в план-приема за следващата учебна година, като от тях профилирани са 945 (39,80%), а 1429 са професионални (60,19% при зададена цел от 60,14%).

На този фон от ИПИ отбелязват, че основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда. Но у нас продължава обучението в специалности, които не се търсят от бизнеса. Данните показват голямата тежест в направления, с които на практика само се запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности като селскостопански дисциплини, а от друга – в такива със сравнително ниски разходи за обучение като хотелиерството и ресторантьорството, отчита докладът.

Препоръките в него сочат, че силно специализираните предмети биха могли да се заместят от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, а обучението чрез работа още в училище ще повиши привлекателността на професионалното образование.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.